PLANETA.BG СЕ ПРОДАВА | PLANETA.BG IS FOR SALE

Защо протестира средната класа в Йордания

Защо протестира средната класа в Йордания

© Associated Press

Те са лекари, адвокати или предприемачи, но всички споделят едно и също безпокойство за банковата си сметка в края на месеца. В Йордания една многобройна и изтощена средна класа бе в сърцевината на скорошните демонстрации срещу скъпия живот.

В продължение на една седмица няколко хиляди нейни представители излизаха по улиците при спускането на нощта, настоявайки, на първо място, за отказ от проектозакон за данъка върху дохода. „В други държави подобни протестни движения изглеждат банални, но в Йордания да се противопоставиш открито на властта се смята за акт на храброст“, твърди Рахме Джафар, която не е пропуснала нито една демонстрация.

Притежателка на диплома по търговия, младата 24-годишна жена работи в неправителствена организация, но е принудена да се труди допълнително, за да преживява. Тя се надява скоро да се пренесе в скромен и все още изцяло необзаведен апартамент в простонароден квартал в северната част на Аман, след като се омъжи.

Тя няма да организира голям празник, какъвто е обичаят в Йордания. „Но няма значение, не желаем да започваме съвместния си живот задлъжнели“, казва тя.

Нейният годеник, 23-годишният Мохамед Хасан, е готвач. Заплатата, която му носи неговата работа на 12-часов трудов ден в ресторант, също не е достатъчна, за да свърже двата края на месеца. „През уикендите давам уроци по гмуркане и катерене“. „Младите имат огромни възможности, но ни смазват, убиват мечтите ни и ни принуждават да емигрираме“, недоволства той.

Всякаква работа

Маджд Джабали също има много мечти и амбиции, преди фирмата на баща му да фалира през 2012 г. Младият мъж, сега на 29 г., е принуден тогава да прекрати следването си по туризъм в семестъра за получаване на диплома и да започне веднага да работи, за да задоволява нуждите на семейството. „Работил съм всякакви неща и от няколко години съм шофьор за чуждестранни туристи. Но извън сезона има малко работа“, признава той.

Въпреки това той все още се смята за щастлив, че работи, докато безработицата официално е засегнала повече от 18 процента от населението в една страна, където 70 процента от хората са под 30-годишна възраст. Автомобилът, който сега е наел, му позволява да работи за платформа за резервация на коли с шофьор по 14 часа на ден. „Като не броим парите за наема, всяка вечер в джоба ми остават около 15 динара (18 евро)“, обяснява той. Доста малка сума за живот в най-скъпата столица на арабския свят според проучване на ежедневника „Икономист“.

Около 60-годишният Мохамед Халил Тахбуб също няма средства. Дружеството му за недвижими имоти, което създава през 1992 г., вече е сянка на това, което е било преди. „Секторът на недвижимите имоти през последните години преживя главоломна рецесия. От 2014 г. вече на практика не съм продал нищо“, казва той за „Франс прес“, показвайки един от апартаментите си за продан.

„Вече нищо“

В блока на Тахбуб, предназначен за домакинства с ниски доходи, построен през 2016 г., само два апартамента от десет са си намерили купувачи, „въпреки че ги предлагаме на намалени цени“. „Хората обаче вече нищо нямат в джобовете си, а банките не дават заеми. Когато гражданинът вече не успява да купува продуктите от първа необходимост, как може да се надява да си купи апартамент?“, възмущава се той.

Докато Световната банка предвижда „слаба перспектива за растеж“ тази година в Йордания, мъжът с помътнени сини очи изглежда огорчен. Въпреки че на него му се удава да не живее в мизерия като много от своите съграждани, Тахбуб потвърждава, че обществото му вече няма печалба. „Късаме по малко от натрупания в продължение на цял един живот капитал, но това не може да продължава вечно“, подчертава той.

Това е причината, споделя той, да не се поколебае да участва в двете стачки, организирани този месец от синдикатите. Под натиска на улицата премиерът бе принуден да подаде оставка, а наследникът му обяви, че се отказва от породилия спорове данъчен проектозакон. Йорданците обаче очакват да видят новото правителство в действие.

Майсун ал Хурейсат, около 30-годишна архитектка, също участва в стачките. „Не е нормално данъците да бъдат вдигани толкова без никаква или почти никаква компенсация“ в образованието и здравеопазването, казва тази майка на две деца. Тя основава собствена компания преди година, която има трудности да заработи най-вече заради прекомерните по думите ѝ данъци. „Когато създадохме семейство със съпруга ми, имахме всякакви мечти, сега всичко е отложено за по-късно“, казва тя. /БТА

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*