PLANETA.BG СЕ ПРОДАВА | PLANETA.BG IS FOR SALE

Сблъсъкът на лобитата

 Министерският съвет одобри днес проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), с което на практика се правят промени във всички данъчни закони, а също и в Закона за счетоводството, съобщиха от правителствената информационна служба.

С проекта се запазва действащото правило за регулиране признаването на разходите за лихви на данъчно задължените лица и се предлага да бъде въведено и ново правило за ограничаване на приспадането на лихви, което е в съответствие с чл. 4 на Директива 2016/1164. Въвежда се праг, при който новото правило не се прилага, когато превишението на разходите по заеми, определено за текущата година, не надвишава левовата равностойност на 3 млн. евро.

Наред с всички останали промени, за които многократно писахме, приемането на новите данъчни правила за догодина ще бъде съпътствано със сериозна битка между лобитата. И ако това е обичайно явление, що се отнася до отношенията на държавата с бизнеса и гражданите, то този път полето се измества в малко по-различен ъгъл.

Преди ден Министерство на финансите (МФ) публикува на интернет страницата си резултатите от общественото обсъждане на промените в данъчните закони. В документа са описани всички направени предложения по текстовете, както и дали са били приети.

От справката на МФ става ясно, че от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) отново настояват за повишаване на праговете за задължителен независим финансов одит и отпадането на алинеи 2 и 3 в чл. 37 от Закона за счетоводството, „с които са въведени необосновани изисквания за задължителен одит, базирани единствено на правната форма на юридическото лице, но не и на обективни критерии“. От АОБР призовават управляващите да инициират законодателни промени, с които да бъдат облекчени над 6 000 малки български предприятия от финансовата и административна тежест, която Законът за счетоводството им налага, задължавайки ги да одитират годишните си финансови отчети.

Според бизнеса вместо намаляване на административната тежест и усъвършенстване на регулаторната рамка законът поставя изисквания непропорционални на финансовите възможности на малките предприятия. „В почти 100% от малките предприятия, които се одитират съгласно действащото законодателство, едни и същи физически лица са както собственици на капитала, така и управители, и затова не се нуждаят особено от това трета страна одитор да гарантира достоверността на финансовите отчети на предприятията им“, твърдят от работодателската организация. Работодателите се опитаха да прокарат тези промени и преди месец, когато се обсъждаха промените в Закона за счетоводството. От МФ обаче отхвърлят предложението с мотива, че на 24 юли 2018 г. в сградата на ведомството е проведена среща на работната група, на която не е взето решение относно необходимостта от изменение на праговете за задължителен независим финансов одит.

„При определяне на критериите за задължителен независим финансов одит са взети предвид икономическата действителност в страната и факта, че 98% от действащите предприятия в България са малки съгласно критериите на Счетоводната директива“, обясняват още от финансовото ведомство. Те са категорични, че годишните финансови отчети трябва да представят вярно и честно информацията за имущественото и финансово състояние на предприятието, а финансовият одит има за цел да се извърши независима проверка доколко отчетът е изготвен във всички съществени аспекти в съответствие с приложимата счетоводна рамка.

Само преди 2 седмици председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велевобяви пред БНР, че ръководството на бюджетната комисия в парламента – т.е. депутати от ГЕРБ, защитават лобистки текстове за одиторите, които натоварват прекомерно малкиябизнес, на който се предлагат услуги, от които бизнесът няма нужда (по повод приетите от НС промени в Закона за счетоводството). „Паразитират! Като кърлежи са се впили в малкия бизнес и смучат от него. Това беше вкарано между две четения от лобито на одит и вече втора година не се поправя тази въпиюща несправедливост“, изригна той срещу одиторите.

Малко по-късно пред „Хоризонт“ председателят на комисията Менда Стоянова обясни, че е „нормално всеки работодател и собственик на предприятие да не иска одит, а бюджетната комисия е единодушна по отношение на праговете.

От Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) също не са съгласни с искането на работодателите. „Мотивите, изразени от АОБР, са основани на неточни и неверни твърдения и са несъответни на изискванията на европейското законодателство в областта на финансовото отчитане и задължителния одит“, става ясно от резултатите от общественото обсъждане, публикувани от МФ.

Източници от ИДЕС казаха за Investor.bg, че е некоректно одитната дейност да се представя като допълнителна административна тежест. Одитът, одиторите и одиторските дружества са част от бизнеса и е добре това да се помни, когато се правят сметки за пестене на разходи. Припомняме, че според изчисления на АИКБ фирмите ще спестят общо 13 млн. лв. годишно, ако бъдат „облекчени“ от заверка на годишните финансови отчети. От ИДЕС определиха посочената от работодателите сума като „произволна“, защото за всяка фирма цената на одита е съвсем различна и се договоря свободно между страните. Тя може да варира в голям диапазон, в зависимост от предприятието и дейността му, потенциалните рискове и не на последно място от конкретния одитор.

Според одиторите задължението за извършване на независим финансов одит не само, че не е административна тежест, а е законова мярка за осигуряване правдивост на финансовата информация, която предприятията представят не само на собствениците, но и на широк кръг други заинтересовани лица – данъчни органи, банки, клиенти, доставчици, бизнес партньори, наети лица и т. н.

От ИДЕС изтъкват, че България е гласувала с „въздържал се“ при приемането на директива 2013/34/ ЕС от Съвета на Европа заради това, че не подкрепя праговете за малките предприятия с мотива, че са прекалено високи и нерелевантни за състоянието на икономиката в България. Сега установените прагове за одит са съответни на размерите и структурата на българската икономика и са напълно съпоставими като съотношение към БВП с други страни от Европейския съюз. Нещо повече, ако се направи съпоставка между критериите за одит в редица европейски страни (Германия, Франция и др.) и тези в България с БВП на всяка държава, лесно ще бъде установено, че в България праговете са по-високи като относителни стойности. От ИДЕС са категорични, че евентуалното им увеличаване ще доведе до предпоставки за масово изготвяне и представяне на ненадеждна финансова информация на потребителите на финансовите отчети с всички възможни неблагоприятни последици от това, включително и за бюджета.

Дипломираните експерт-счетоводители подчертават, че предприятията, чиито финансовите отчети не се одитират, на практика се присъединяват към т. н. „сив сектор“, който не се отчита пред трети заинтересовани страни, а единствено към собственика си.

Относно искането на АИКБ малките акционерни дружества да бъдат освободени от задължителен одит ИДЕС коментират, че акционерните дружества по правило подлежат на задължителен одит именно защото при тази форма на търговска дейност собствеността може да бъде прехвърляна във всеки един момент с всички възможни последствия от това за трети заинтересовани страни, а отпадането на това изискване би могло да доведе до манипулация и прикриване на капиталови потоци и финансови задължения. Дружествата подлежащи на консолидация подлежат на задължителен одит, защото това осигурява правдиво финансово отчитане на ниво група от предприятия, така че да не се укриват обороти чрез трансфери в рамките на групата с цел избягване на отчитането им, допълват от ИДЕС.

Целият този „задочен“ спор със сигурност ще се прехвърли и в пленарната зала по време на обсъждането и приемането на промените в данъчните закони. Много вероятно е някоя опозиционна партия да припознае исканията на работодателите и да ги внесе като предложения между двете четения. А с крехкия коалиционен мир е много трудно да се предвиди какво в крайна сметка ще решат депутатите. Можем само да се надяваме да бъдат разумни, да претеглят фактите и да не се водят само от корпоративни или лобистки интереси.