PLANETA.BG СЕ ПРОДАВА | PLANETA.BG IS FOR SALE

Кога България ще се класира отново на голям футболен форум

Българският отбор опитва да догони класиране за голямо първенство, но засега продължава без успех

© Reuters

Българският отбор опитва да догони класиране за голямо първенство, но засега продължава без успех

Седем. Толкова (квалификационни) цикъла изминаха от последната поява на България на голямата футболна сцена. Поредният опит приключи във вторник с измъчено равенство срещу Люксембург. Той показа, че българският отбор по-скоро се отдалечава, отколкото приближава до първото си участие на световно или европейско първенство от 2004 г.

Домакинските победи срещу Холандия и Швеция създадоха измамно усещане, че отборът може да поднесе изненада и да се бори за класиране за Русия 2018. То обаче се изпари много, много бързо.

„Почваме директно и сме първи в групата на първия цикъл“, обяви с приповдигнато настроение и усмивка президентът на БФС Борислав Михайлов след инфарктната победа с 4:3 срещу Люксембург в първия двубой от квалификациите. Девет мача и 13 месеца по-късно българският футбол вече гледа към жребия за следващия цикъл.

(Не)очаквано четвърти

Последното участие на световно първенство е във Франция през 1998 г. А последното участие на голямо първенство е от Евро 2004 в Португалия. Следващото… не се знае кога ще е.

За трети пореден път националите завършиха четвърти в своята квалификационна група. Това изглеждаше напълно очаквано, още когато жребият за световното в Русия ги събра с Франция, Швеция и Холандия. Още тогава се заговори за обиграване на отбора и даване на път на младите.

Селекционерът Ивайло Петев бързо се отърва от „огромната чест да водя България“ при първата удобна възможност. Наследникът му Петър Хубчев пое на пожар обезверения отбор след мъчителната победа срещу Люксембург, като започна с две тежки загуби в рамките на три дни (1:4 срещу Франция и 0:3 срещу Швеция).

Фотогалерия: Дългоочакваната футболна победа срещу Швеция

виж повече
виж повече
виж повече
виж повече
виж повече
виж повече

Хубчев успя да „отлепи ютията“, подобно на Любослав Пенев в предишните световни квалификации. България записа престижни победи срещу Холандия и Швеция и чудото се появи като видение на хоризонта. Както и преди три години, накрая стана така, че националите останаха далеч от световното.

И тогава българският отбор имаше шансове за бараж почти до края след няколко обнадеждаващи резултата – равенствата с Италия, Дания и Чехия. И тогава краят на цикъла беше поставен с положителна оценка от футболния съюз и оптимизъм заради драстично увеличения брой участници в европейските първенства.

Сега България събра почти толкова точки от мачовете с Швеция и Холандия (6), колкото и в тези срещу Люксембург и Беларус (7). Това ясно показва, че добрите резултати са били по-скоро моментни проблясъци, а не знак за възходящо развитие и постоянство. Още повече, че извън София беше спечелена само една точка. И то в мач, в който българският отбор за пръв път не успя да победи Люксембург.

„Ако направя сега оценка, няма да бъде обективна. Позитивните неща сякаш са повече през този квалификационен цикъл, но има още много върху какво да работим. Но винаги съм говорил за постоянството, големите отбори не допускат такива резки колебания. Когато дойдат големите мачове, момчетата горят в тях“, каза Петър Хубчев.

В изминалите квалификации България използва 50 футболисти и е на девето място по този показател. Това e ясен знак, че продължава опипването на почвата в търсене на точните хора, но въпросът е пред какъв избор е поставен селекционерът (който и да е той).

Показателно е, че за разлика от предишни поколения, се броят на пръстите на едната ръка футболистите, които играят редовно в клубовете си във водещи първенства. Показателно е, че най-успешният български отбор в последните години – „Лудогорец“, „доставя“ по един-двама играчи за националния отбор.

Провалите на българските отбори при младежите и юношите във вторник вечер допълват картината. Там по-големият проблем е свързан с на политиката на клубовете и разбиранията на собствениците, които рядко използват юношите си. Дори когато все още беше в сила, задържалото се за кратко правило за използване на играчи до 21 години, беше заобикаляно с ранни смени.

Какво се задава зад ъгъла

След промените, които въведе УЕФА, отборите ще имат две възможности за класиране на следващия голям шампионат – Евро 2020. Единият е през традиционните квалификации, а другият – чрез новосъздадения турнир Лига на нациите, който ще замени приятелските срещи.

И в двата случая класирането на България (поне на този етап) изглежда много трудно. Националите почти сигурно отново ще попаднат в четвърта урна на жребия за квалификациите, което значи, че ще са в група с три отбора, намиращи се по-напред в ранглистата на УЕФА.

В Лигата на нациите българите ще са в трета дивизия. В нея са общо 16 отбора, само един от които ще спечели квота за европейското. И там очакванията не са големи при наличието на Сърбия, Гърция, Шотландия, Словения, Румъния и Черна гора.

Пътят към участие на Евро 2020 започва през есента. Дори разширеният формат до 24 отбора засега не дава поводи за оптимизъм.

Откъде да дойде промяната

Най-големият проблем в българския футбол е липсата на алтернатива. Критиките към ръководството на БФС са като лавина и най-често за заслужени, но като стане време за конгрес, срещу себе си Борислав Михайлов няма никого. За последно Христо Стоичков се готвеше „да смени прическата“ на българския футбол, но замина за САЩ.

„Всеки е добре дошъл, ако има по-добри възможности, по-добра платформа, по-добри реализаторски качества в тази насока“, каза преди дни вицепрезидентът на БФС Йордан Лечков и добави, че е сигурен, че Михайлов ще получи нов – четвърти мандат.

Като голям успех Лечков изтъкна присъствието на много българи в комисиите на УЕФА, макар да не е ясно какви точно ползи има българският футбол от това. „Мои колеги, включително и аз, са в комисиите на УЕФА. Такова признание не е имал българският футбол. На това нещо трябва да се обърне сериозно внимание и мисля, че на това нещо трябва да се надгражда, а не да получаваме от 20-30-50 човека псувни.“

При всеки неуспех или критика ръководството на БФС изтъква, че прави всичко необходимо за националния отбор и прехвърля топката към клубовете, които не доставят кадри. Или вината пада върху селекционера (Хубчев е десетият треньор, начело на България след Евро 2004). И никога проблемът не е бил в БФС (поне според БФС), макар от идването на това ръководство на власт големите първенства да са недостижима цел.

През февруари се задава нов конгрес и кучетата продължават да лаят, но не е ясно дали керванът ще промени посоката си. Ако не настъпи промяна, може да се окаже, че ще чакаме с надежда световното през 2026 г., което за първи път ще е с рекордните 48 отбора. А може би чрез силните си позиции в УЕФА БФС ще се бори за още по-мащабно разширяване на големите първенства.