PLANETA.BG СЕ ПРОДАВА | PLANETA.BG IS FOR SALE

Любо Чернев:  Издателствата гледат на българска поезия, като на търговия с портокали

 Любомир Чернев е от онези скромни хора, които имат какво да кажат и го правят по красив и елегантен начин. Той дава свобода на мислите и емоциите си чрез своята поезия, за която самият той сподели за sofiapress, че е вдъхновена от любовта: „За да пише човек, той има нужда от вдъхновение. Най-голямото вдъхновение за мен е любовта. Любовта не само към любимия, но и към живота, към всичко, което ни заобикаля. И все пак човек трябва да търси, не само любовта, но и красотата, защото без тези две неща сме загубени“.

На 1 ноември тази година, излезе третата стихосбирка на поета „За красотата.  Датата е случайна, нопоетът споделя, че съвпадението е знаменателно.

„Поетът не може да мълчи и не трябва да мълчи. Както казва един мой приятел- мълчим ли, поколенията ще ни се сърдят“.

На въпрос дали се увеличава или намалява интересът на българите към поезията, Любомир Чернев отговори: „Това е сложен въпрос, с който бих казал, че се сблъсквам в момента. За съжаление в България разпространението на българска поезия е под всякаква критика, буквално е критично. Издателствата гледат на разпространението на българска поезия, като на търговия с портокали. И това е много жалко. В момента буквално се удрям в стени“.

Поетът коментира и авторското право в европейските страни, при което трябва да се плащат възнаграждения, макар и минимални, за книги, които се намират в обществени библиотеки и то се спазва от всички:  „Тази директива не действа в България. Това е голямата борба на Анжела Димчева, за която аз я поздравявам. Писателите трябва да получат едно достойно възнаграждение за това, че техните творби се изнасят в читалища, само че тези инстуции нямат пари да плащат на авторите. В действителност европейското законодателство е над българското, но при нас тази директива все още не е въведена“.

На въпрос дали има нещо, за което не иска да пише, Любо Чернев отговори: „Няма нещо, за което да не искам да пиша. Аз съм се съсредоточил в областта на поезията, тъй като  мисля, че може би там съм най-добър“.

Първата стихосбирка на поета, „Градска хроника“, излиза през 1991 година. Следва 24-годишно затишие и през 2015 година издава и втора- „Обещах да те намеря“. Тя е разделена на три основни плана: поезия за любовта, за философията и гражданска поезия.

Любомир коментира,  че не може да обясни на какво се дължи този 24-годишен период на затишие: „Понякога така се стича животът, по някакъв начин поезията остана на по-заден план. Не мога да си обясня причината“.