PLANETA.BG СЕ ПРОДАВА | PLANETA.BG IS FOR SALE

Волен: На Слави не му вървеше с момичетата, с Бойко жени не сме делили

Откъс от откровен разговор, който шефът на депутатите от „Обединени патриоти“ проведе днес следобед с КРИСТИНА КРЪСТЕВА. С него тя дава старт на новата си рубрика в „24 часа“ и на сайта ни www.24chasa.bg – „Различното интервю“, в която политиците говорят и за политика, но не само. Очаквайте тези дни и видео на разговора.

– Слави Трифонов притеснява ли ви? Той набира скорост.

– Слави Трифонов съм го защитавал, когато го свалиха от Канал 1. Тогава бях зам.-главен редактор на „Монитор“ и съм писал статии, с които защитавах кукувците, „Хъшове“ и т.н. Той би трябвало да ми е благодарен, защото от мен лошо не е видял. Но през 2005-а, когато влязох в политиката и „Атака“ проби, изведнъж Слави Трифонов започна злостна, яростна и лъжлива кампания срещу мен. Водих дела, осъдих го за лъжа и клевета, но какво от това? Значи един осъден за лъжа и клевета човек продължава да бъде водещ на предаване в една от основните телевизии, претендира да бъде ментор и критерий за политически морал. Даже прави кастинг за политици.

– Не може вие от управлението да сте безразлични към този предстоящ кастинг… Сигурно ви притеснява, че много хора ще му повярват, че ще видят в негово лице алтернативата?

– Не. Има разлика. Ако искаше да влиза в политиката, да заповяда. Това е мъжкото. Досега можеше да дойде. Като иска, като е голям критик на сегашните политици, на сегашната политическа класа и прочие, и знае какво трябва да се направи, да заповяда. Ето, теренът е свободен, моля! Освен това той има предимството, че си води политиката през едночасово предаване всеки ден. Има трибуна, която иначе аз, ако отида в Би Ти Ви и трябва да си платя, трябва да плащам десетки хиляди за рекламно време.

– Цялата ви субсидия ще иде…

– Няма да ми стигне. Така че той има предимството. Има даже двоен стандарт в случая, защото има една трибуна, която вече е наложена, и въпреки това не смее да направи крачката. Ами да направи влизането в политиката, да се пребори. Какъв му е проблемът? Защо трябва да го обсъждаме като някаква евентуална хипотетична сянка, която виси над нас? На мен ми е смешно даже това…

– Защото в момента няма силна алтернатива на управлението.

– Познавам го от студентските години, преди 1989-а година. По една случайност бяхме даже в една компания. Имах една приятелка от Музикалната академия и покрай нея се въртяха тези, които след това станаха „Ку-ку бенд“, начело с Трифонов. Но той не можеше да се каже, че е начело, защото той идваше, разказваше няколко вица, на които никой не се смееше, и си тръгваше. А след това другите оставаха с момичета.

– Но не сте имали общо гадже и не сте се карали за жена?

– Не. И дума не може да става, защото те просто го викаха…

– Вие ще го изкарате сега в ролята на шута.

– Да. Те просто го викаха да разкаже вицове, на които обаче никой не се засмиваше. Ама ей така, просто да има и вицове. След което хората се разпределяха по двойки, а той си тръгваше. Това е живата истина, сега не си го измислям. Даже това ми обяснява след това амбицията – такъв човек, който е бил пренебрегван от жените на млади години, след това си го изкарва по друг начин. Той иска да властва. И да, той си направи своята властова територия, и тези, които са работили с него, после разправят, че бил такъв…

– Авторитарен?

– Авторитарен. Мачка, и така нататък…

– Вие като сте харесван от жените, да ви попитам един мъж, като влезе в политиката и тръгне нагоре, става ли по-привлекателен за жените, за младите момичета? Доколко в това дял има политиката, или личността си остава водеща?

– Не, няма разделителна черта преди и след политиката. И всъщност това ме прави много по-широко скроен и по-толерантен. Точно затова е. Те са много прости нещата – чичо Фройд ги е обяснил навремето. И някои други психолози също. Мъже, които имат проблем с жените, обикновено ги избива в някакво властолюбие, някаква свръхамбициозност, и то си личи. То е изписано даже.

– Компенсаторно поведение.

– Да, компенсаторно, точно така. Аз по-скоро изпитвам съжаление. Сега, като ми кажат: „Вие страхувате ли се?“, как ще се страхувам от човек, който го знам, че просто не му вървеше с момичетата… Какво да направя сега. Как ще се страхувам?

– Подозирам, че ще има отговор на това наше интервю. Само да не се стигне до очни ставки.

– Не ме интересува. Аз казвам това, което е било. Той си го знае добре.

С Борисов сме минали през различни фази – и с конфронтация, и с подкрепа.

– Аз съм свидетел, че е идвал на рождения ви ден още, преди да укрепне ГЕРБ. В хотел „България“.

– Да. През 2008-а година. Винаги сме имали едно, така да се каже, мъжко отношение. Дори в периода, в който сме се сблъсквали. Защото просто знаем и двамата, че няма лицемерие и подлост. Двама мъже могат да се скарат. Могат и да се сдобрят. То това е силата, а не… 

– Нали мъжете се карат за жени или за пари? Има ли трети вариант?

– И от честолюбие най-често. Защото мъжкото честолюбие, знаем, е фактор, движещ историята.

– При вас как беше?

– Не е било за жени и за пари. Значи от честолюбие. Желание за доказване, да. Това е най-старото движещо мъжко начало – още от деца, от махалата. Биете се, кой ще бъде отгоре. Това мъжът го носи в себе си. Мъжът, истинският мъж е едно неостаряващо момче всъщност. Така че винаги има нещо такова, момчешко. Но пък, като минеш през тази мелница на политиката – Борисов мина през много изпитания, аз също, ти разбираш, че това не може да бъде трайно състояние. Не може да си в непрекъсната вражда с някого. Това протече и в отношенията ми с Валери Симеонов, с когото имахме периоди на сблъсък и на омерзение.

– Викахте си съвсем нелицеприятни неща от парламентарната трибуна…

– Така, така, да. Но и двамата разбрахме, че това не води доникъде. И слава Богу, че го разбрахме. Другото не е хубаво като усещане – все едно си непрекъснато в една напрегнатост, а това е енергия, това ти я иззема и ти не може да правиш нищо друго. В някакъв момент си казахме с Валери: „На години станахме. Какво, ще бъдем сърдити старчета ли?“ И така. Дано това да е трайно. Аз поне правя така, че да е последователно и трайно, да няма повече обрати, защото няма смисъл и от това не печелим. Времето върви, страната има нужда от добри неща, които да се направят. Омерзението не води до хубаво.

– Показахте ми снимка от 1978 г., на която рисувате. Но тук сте облечен. Виждала съм и снимка, на която сте съблечен.

– Да, бивам и съблечен, когато се съблека. Ето на тази снимка. Аз нямам притеснения.

Кои жени е рисувал Волен Сидеров, бил ли е златен пръст, каква е истината за казуса „НАТФИЗ“ и как избива в кабинета си напрежението лидерът на „Атака“ и на парламентарната група на „Обединени патриоти“ – целия разговор очаквайте тези дни само в „24 часа“.